Как да превърнеш чуждото „не“ в свое „да“ — и да постигаш мечтите си, без да отлагаш щастието за „някой ден“.

…на всички приятели, познати и непознати хора, които ми показаха, че истинските сюжети са около нас и няма нужда да ги измисляш, а да поживееш и потънеш в тях.
С поклон!

„Бог може и да е навсякъде (няма как да не е така), затова трябва винаги да се оглеждаме за Неговата светлина. Тогава може пък да усетим любовта, а в това донякъде има смисъл."

…от писмо на един приятел

– Мамо, колко е голям Бог?
– Много. Но няма как да го видим.
– А по-голям ли е от вуйчо?
– Вуйчо ти е просто висок…

Така навремето разочаровах тригодишния си син, който всичко голямо сравняваше с почти два метра високия ми брат. Не мога да забравя този разговор. Защото той ми даде един от най-ценните уроци в живота – че около нас е пълно със съкровища. Човешкият поглед. Или погледи, по-скоро. И те приличат на люлка, в която, ако седнеш, небето се завърта различно и попадаш в различна орбита, с други облаци и цветове. И отнякъде, под неочакван ъгъл, все наднича Създателят ни. Усмихва се или се надсмива, плаче или съвсем непристойно за него изпитва гняв, понякога е мълчалив и го боли заради нас. Но не спира да разказва приказки.

Така започнах да пиша, без да измислям. Водеше ме любопитството да вкуся още едно парченце живот. Попадах в различни ситуации, някои дори застрашаващи живота ми, преживявах чужди разговори и сълзи, озовавах се на необичайни за спокойния ми живот места, по обичайните маршрути търсех непознатите завои и тръгвах по тях. И не спирах да задавам въпроси. В отговорите, които чувах, клокочеше живот. А той ме заливаше с огромна мощ, и като ударна вълна ме запращаше в дълги безсънни нощи. В тях се радвах или плачех, опитвах се да оглеждам малката топка живот от всички страни. Но само да гледаш, не стига. За да разбереш, трябва да заобичаш.

— Жанета Станкова, из пролога на „Обувки за рая”